ПИРОНИ В КОВЧЕГА МИ, МАЙКО ЗЕМЯ
Забивам пирони в ковчега ти, майко,
пирони в ковчега ти, майко Земя,
пищя и се моля на сивите чайки,
послание праща до празна луна.
Пирони в очите и зъби в врата,
желание бясно за бягство натам,
падам и късам кървяща трева,
жив ли съм още - това и не знам!
С призрачен вой в мен набиват пирони,
ръцете изстиват, сърцето ще спре,
обсипва ме град, град от патрони,
сълзите аз виждам на малко дете...
Синът е прокуден,
очите - незрящи.
Светът е изгубен
сред дебрите страшни.
Полагат трупа ми във гробница мрачна,
не чуват дъха ми сред стаята прашна...

*    *    *

Забиват пирони в ковчега ми, майко,
пирони в ковчега ми, майко Земя,
пищя и прокленам сивите чайки,
всичко е минало вече, сега...